Понеделник

Еми на такова е ...един такъв смешен понеделник (“спаси ме от скучен делник”). Ходя на работа и седя в офис, пиша последна глава на послената курсова работа, защото, нали съм си добро зубърче, написах си всичко 2 месеца преди хората да се замислят, че трябва да се пише. Все си мисля, че нашите когато са ме правили са били в сесия в Медицинския в Стара Загора и са мислели само за изпитите. Цял ден си чета извадки от книги и разкази –Borjes, Парушев, някоя си холандка Kleus и чак стигнах до Jack London. Чета ги, препрочитам ги и после си намирам нови, междувременно работя, нося документи насам-натам из офисите, принтирам ги, слагам ги в папки – странно преди 6 месеза миех чинии и работния процес бесше доста различен. Цял ден в ушите ми звучи Four Tet, имах странно преживяване с една пънкарка в някакво даскало до нас, която ме попита дали искам да и правя компания. Аз се съгасих, а тя ми преложи, както казваха зле-информираните родители на една суъченичка от гимназичта в Пловдив, да “пушим наркотици”. Отказах. Как ги намирам все такива, незнам. Те ли ме привличат или аз тях – не мога да разбера, но сигурно ми има нещо щом преди две седмици в Монтезума, едно малко тихоокеанско село, за около един час вече познавах половината местни хипарясали, наркоманизиращи се, маниакално весели младежи. Сигурно ми е написано на челото, че няма да ги критикувам и не съм тъп турист, или може би следва от факта, че от осем години насам изгеждам по един и същи начин – като прекарало 3 години в хипарска комуна рейвърче- и те ме взимат за “наш човек”. И така...мокро ми е, писна ми да прогизвам всеки ден, било то с или без чадър, дъждобран, такси, абтобус, пеша или ескортирана от цяла гвардия анти-дъжд актвисти. Пак съм си мокра, мириша на мухъл вече, защото нищо не съхне и даже съм мокра и у нас. Капе – на пода, на дивана, на стола, на главата ми. Стани, сал-проекта не потръгна. Само да не капе на лаптоп-а, че се почва разправия по мой вкус. Продължавам да си препрочитам книжките щото деня е дълъг, но някъде все пак успявам да намеря време да изслушам екзитенциалните кризи на бившия мъж, да се разходя, прибера, сваля филмче, да организирам четири интервюта (ех докато го намеря това “ю” значи) на еко-тематика (найлонови торбички !!!!!) и пак да е само 4 следобед. Книжки, майна, т’ва остана. Само дето от толкова езици ми се обърка мисълта. Вчера си говоря с бащата по skype и се замислям за думи, изникват ми 4 нови варианта на всяка дума, не осзнавам че вкарвам испанска реч и някакви немски думи, баща ми ме гледа изпод вежда, аз се оплесквам с думите, става ми едно абстрактно в главата –нетипично за мен- и започвам изречението отначало. Срам и позор, искам в къщи, писва ми от земи далечни, където вали в промишлени количества, където лятото е зима. Искам да си пия ментичка на тепе, под тепе, зад тепе и до тепе и да си бръщолевя с южнящкия ми акцент. Искам цаца в Созопол, искам пред киното в Свиленград, искам на ръбче в Пловдив. Ама на –няма такива благинки –има мокри палмови листа, а скоро ще има сух ориз и кимона и аз пак ще забравя за ментичката и тепетата. От този мой автопилот няма отървия, ей! Продължва да капе и аз си мисля, ами нали сме в третия свят, какво искаш – много ясно че капе, скоро ще идем за малко в първия за да ни изпитат на преживяното в третия и после ще се отправим към втория свят на третия – тоест Макау, Китай. Много светове много чудо. И времето ми се ниже едно такова странно, дълго, уж работя много пък все ми се струва, че нищо не върша, зяпам филми и чета Ivonne Kleus и се сепвам – сядам да уча и откривам че вскичко по конспекта съм го научила и написала и всички курсови работи само чакат да бъда принтирани, предадени и съответно оценени ....през Август. И аз какво да правя с целия този дъжд тука? Екзистензиалната криза май е моя, не на Paulo-то, ама аз не мрънкам толкова. Поне не до преди този пост. Пресъхна ми устата от писане.

Ще взема да си поръчам курви тая вечер.