Same

Ей такива ми ти работи пускаха снощи из баровете на Сан Хосе. А аз- замаяна- след 2 текили, 4 бири и едни скромен ром с кола- осъзнавах че част от хубавите русокоски наоколо имат адамови ябълки и широки рамене. Стана ми едно такова ...как да кажа...Европейско. Върнах се назад към любимите ми барове из градовете където се приютяваха нощтите ми неотдавна: City в Барселона, De Beoulevad в Бреда, Петното Пловдив (ама долу на подземния етаж - ей там е истината). Не- истината е, че навсякъде е еднакво. Едни и същи момчета на токчета, едни и същи момичета на групички, едни и същи ритми, едни и същи недопити бири вън на улицата, един и същи цигарен дим по дрехите сутринта. Не че писва- даже напротив. Просто ми стана смешно как години наред ходя по същтите места, със същтите дрехи и хора.

Чудя се кога и как ще настъпи промяна. Ако настъпи изобщо и един ден след 10 години не се събуждам вече с неясни спомени, воняща на цигари и тела, с музика в главата наподобяваща тази там горе на видеото.