The Earl of Slander

Не мога да обясня защо публикуах предното послание. Чета тази книга, толкова засмукваща и детайлна, създаваща ужасно визуални картини в главата ми. Паланюк е майстор на съвременни гротескни герои. Историите в книгата ме вдъхновяват по странно тъжен начин. Репликите ми се изострят, стават по-иронични от необходимото, точно както преди. В хладилника има домат, глава лук и половин кофичка кисело мляко и видът им ме разсмива, все едно и аз влизам в книгата. Превръщам се в модерен, стандартен, трагично-обречен персонаж. В книгите на Паланюк щастливият край е условен, романтиката е тъжна, думите могат да те накарат да помиришеш мухъла по стените на посредствени жилища и евтини мотели. Чета и си мисля за посредствеността около мен. За ежедневния стремеж да се отдалеча от нея, който само при четенето на Паланюк, ми се струва адски безслислен. Не ме разбирайте погрешно, книгите му са страшно добри, но има нещо ужасно и реално в тях, ужасно реално, рисуващо картини от свят, който не е толкова чудесен. Не толкова, колкото се опитвам да се убедя, че е, всеки ден.