If I ever feel better

(damn Embedding disabled by request) How did I manage to miss this band? From France. Time to leave the European Cafe.

Не по-по-по-помня

Намирам се в малко квартално кафене. Уютно е. Европейско. Да често се случва ние чужденците да се бягаме от местната обстановката. Да се крием из потулените кътчета- в малки европеийски кафенета в Азия. Седя си, отворила лап топа, пия второ кафе (Азиатиците не пият кафе междудругото и не обичат сирене) и изведнъж Winamp-a превключва на Стефан Вълдобрев “Как”. Стана ми тъжно. Носталгично. Искам да се прибера, дори за малко само да е, а няма, дерзай! (от съседната маса ме заглеждат странно, мсй трябва да намаля звука). До тук с shuffle-a. Завърта се зелия “Към”.
Хубаво е да пътуваш.
Да си далеч, да си свободен, да се сблъскваш с чужди култури, да им разкажеш да твоята. (Мъж)
Още по-хубаво е да се върнеш обратно. В къщи. Не мога да бъда чужденец постоянно. Не искам. Не мога постоянно да намирам нови приятели. Нови домове. Нови къщи в които да живея. Нови езици – колко станаха вече – започнах 2 нови езика през последните 3 месеца, общо 7 чужди езика в главата ми. (Не) И докога? Колко още? Да ясно- живота не е дестинация, а пътуване. В моя случай буквално. Прибирам се в къщи за по седмица/две в годината, имам време да кажа “Здравей, хайде на кафе” – един, два, три пъти- и хайде пак във филма.
(Вълк) Добре че 90% от времето ми е окупирано и нямам време да мисля, колко много ми се прибира. Няма и на кого да споделя без да чуя куп глупости от сорта “Да не си луда да се връщаш тука? Срамота” (??!?!??!). (Да). “Кво ще правиш тука в България, за по 200лв. на месец”. Само глупости. Колко много имам за правене в България – нямате си идея. Много повече имам за правене там октолкото тук. Но нямам време да мисля за всичко това сега. Ще дойде денят.
Знам само че през последните 4 години всичко се случи по default (Едно). Че няма значение колко езика говориш. Няма значение, че си най-забавната в компанията, защото няма кой да ти отвърне на шегите – никой не ги е учил тия хора - запад и изток - на хумор. (Как...пак). Както и да е. Винаги съм си повтаряла че каквото си го направиш такова – така че дали ще бъде Холандия, България или Азербайджан  не мисля, че с този хроничен позитивизъм ще ми бъде кофти в което и да е кътче на планетата- особено пък в моето собствено.
(Към).
(Шшш мноу як пич влезe в кафето и ме разсея)

Constipated soul

"I think you are constipated ….. in your fucking soul. ..I think you might have a really big load of grumpy petrified poop up your soul’s ass"
(The Brothers Bloom- watch that movie it's very inspiring)

300 days of summer!

(On the picture: hard core Asian emotions)
Summer 2009 commenced on the 21st of January when after 10 hours of freezing at Brussels International Airport and 15 hours of a sleeping-mode intercontinental flight, we found ourselves in the hottest month of Mexico’s summer.
Summer continued throughout February, March and April round the beaches while friends from around the globe were complaining about rain, snow and more rain.
It was summer in the summer time when a got back to Europe in August- there is nothing more charming than Dutch summer. In the forest, parks, new suburb flats and with good old friends.
Summer continued stubbornly through September upon arrival in Asia where the all-embracing 80% humidity and 30 degrees C continued until two weeks ago.
Its summer now, at the end of November when my body and soul know that it’s winter. My bones and skin remember coldness and wind. But its 28 degrees today and I am wearing a short dress.
It will be summer in the winter holiday that will be spent only and solely and mainly on and around the beaches of Thailand and the Philippines.
It’s been summer since last winter. Sometimes I need to kick the fallen leaves but they are all green, firmly connected to their branches and twigs.
So much summer that I wonder how I am going to handle next year’s Scotland plans. So much summer. The longest summer ever. And its end is not near..

Sunday beat

Classics for fighting Macau Grand Prix hangover and that terrible terrible music abound me. Somebody must stop Lady Gaga! Urgently! Riot!!!!

Тайм фор булшит

(следва дългата, леко-объркана мисъл на едно Европейско дете в Азия)
И така смятам да направя един бърз синтаксис на местната мода и тендензии а именно тези в Макау и Хонгконг. в момента около мен се вихри модно шоу, Независимо дали чакам на спирката, седя в час или с мотая безцелно из центъра . И така, дами и господа, присъдата е: местната мода е ужасно вдъхновяваща. Искам да отбележа, че няма нищо общо с модата в Европа, което леко ме озадачава понякога (нали уж всичко е made in china днес, защо тия хави ги няма из Европейския пазар???!??) Tака така сега за модата. Първо, всички по улиците изглеждат извадени едно-към-едно от life-style списание. Второ, всеки е различен, уникален, моден, шокиращ. Комбинациите са невъзможно-забвни понякога, но това, което прави модената младеж наоколо толкова уникална са самите дрехи. Случвало ми се е да стоя , пулеща очи пред някое девойче, мъчейки се да разгадая дали то носи потник или панталон, или може би и двете заедно, но някак си наобратно. Уникалност. Панталоните варират в цветова гама и форма на крачола: тесни, широки, чувалести, клош, шутовски, рицарски, турски, шарени ( с десен на калинки например), карирани – имам предвид всичко което съм смятала за уникално преди тук се носи масово , s други думи не е достатъчно да си с панаталон– нещо трябва да не му е наред. Ако панталоните са тесни, се носят с дълги и широки тениски (които нa крехките хранени с ориз телца са понякога гротескни) с невъобразимо як дизайн, шаблон, бродерия, рисунка, симка. Но истинското богатство на модните архиви се крие в разнообразието от рокли: тесниски-рокли, пуловери-рокли, якета-рокли, жилетки-рокли, потници-рокли, ризи-рокли и рокли-рокли разбира се. Pокло-образните модели са доминиращи наоколо и вдъхновяват с кройки, копчета, колани, ципове, деколтета, качулки, материи, цветове, стилове – изобщо лудница! Особено любим сред малдите девоичета е стилът на Блонди – масово – тесни, къси рокли, с виснали деколтета, блестящи допълнения и лек пънкарски полъх. В смисъл и в Европа е така, но не толкова масово и явно. Друг много любим местен елемент е клинът. Клинът се носи с всичко – рокли, блузи, потници, якета,паналони даже и с други клинове. Особено моден е черният, кожен клин или с тигров десен. Също: с десен на дървесна кора (?), на цветя, искрящ, с брокат (но някакси не изглежда кофти-евтин). Псевдо-пънкари на всеки ъгъл. Мда – тук дори и и алтернативното е масово (damn)

Личен фаворит: ръкавчетата, ръкавите, ръкавищата и мега-ръкавищата, които ти стигат до коленете. Или понякога направо си липсват и имаш само парче плат с дупка за главата, а останалото можеш да си го зашиеш сам.

Най-интересното е, че тук доминират малките бутици, в които една дреха не се повтаря – вервайте всеки стил би бил задоволен. А стиловете наоколо са многобройни. Имам една колежка, която всеки ден ме изумява с модните си решения. Любимото ми- ефирна, дантелена розова коля, с леко ретро ръкав и деколте, която просто се слива с порцелановата кожа и … мощни, пънкарски (поне в други региони на света) кубинки! Мда .... кубинките тук са навсякъде. (damn again) Във всякакви модели и цветове. Как да не са fashion тия китайци с този огромен избор наоколо и с необятните възможности на страната да произвежда. За качеството не искам да говоря защото и Polo и Gap и Luis Vuitton и Burberry и H&M и Addidas и Converse ако щете имат фабрики ей там зад границата на Макау, в небезизвестния Big Mother. И да може би сред милиардното население младите имат нужда да се изтъкнат, особено след като от 5 до 20 годишна възраст са в ужасни униформи 24/7. Как да не се поизкривиш малко? Както казах преди все едно са извадени от life-style списание... но само life-style-а нещо липсва (кубинки .. пък Риана в
слушалките). Незнам, не съм от тук и нищо не разбирам още. Сигурно няма и да разбера. Интересен ми е просто мащабът на консумизма тук. В Европа си super cool с Converse и интересно яке, а тук и бабите и хлапетата сa ултра модни. Да де .. само тези развитите региони на Китай... за западните незнам още ( но ще узная скоро, защото мега яка виза краси паспорта ми от миналата сряда). Както и да е: обощение: а) пазарът е залят с кретивни идеи, които не съм виждала никъде преди (leave the punk style alone, god damn it!!!) б) грехота е да не си купиш нещо в) ако някой се вдъхнови и иска блузо-панталон и ризо-рокля да се свързва докато съм тук. 7-те Евро ще ми ги върнете догодина за по една-две бири.

(Простете грозните ми правописни и пунктоационни грешки, писането на български на компютър ме изнервя до краен предел. )

On the Friday night, when you reject an invitation to a skyscraper’s rooftop party, make a warm cup of tea instead and sit in front of the lap top reviewing statistical data and environmental indicators, you’ve got a clear sign that something in your life has begun to change.