(S)elections

Now after Ani started the discussion I will tell you how disappointed am I. In April, three month before the elections next Sunday, I called the only embassy of Bulgaria in the whole Central America and namely the one in Mecixo DC. Three months in advance ‘cause I remeber how shattered were my Italians in Barcelona when they found out that they have to register for elections about 4 month in advance. When Berlusconi won in April, well … basically nobody was surprised. So, I called the embassy in Mexico and they told me 1) we don't know if you can vote on-line 2) we don't know if you can vote here in Mexico 3) we don't know if you have to register for elections in advance. I don't know, personally, what their job is, was and will be, but I was swearig in 3 languages on the phone. They hang up and I calmed down. I called one more time in the beginning of May – they said I have to go to Washington or any other embassy in the US cause the one in Mexico apaprently was not “prepared” to host elections. Well, let us not forget that even if it was “prepared“ for electional activity…..there is a swine flue, my dears, and no regional flights to Mexico City (that happens to be the epicentre of the questionable desease). So to sum up ,$300 Flight + $200 Visa for the USA= $500 to give my vote. Well guess what, I can’t scrap that cash out of my pockets right now. And this is how one politically oriented and informed, deeply interested in the future of her country (and all countries in general) young person happens to be on the other side of the world – you know simply chasing some ambitions- is completely helpless and will not vote.

Понеделник

Еми на такова е ...един такъв смешен понеделник (“спаси ме от скучен делник”). Ходя на работа и седя в офис, пиша последна глава на послената курсова работа, защото, нали съм си добро зубърче, написах си всичко 2 месеца преди хората да се замислят, че трябва да се пише. Все си мисля, че нашите когато са ме правили са били в сесия в Медицинския в Стара Загора и са мислели само за изпитите. Цял ден си чета извадки от книги и разкази –Borjes, Парушев, някоя си холандка Kleus и чак стигнах до Jack London. Чета ги, препрочитам ги и после си намирам нови, междувременно работя, нося документи насам-натам из офисите, принтирам ги, слагам ги в папки – странно преди 6 месеза миех чинии и работния процес бесше доста различен. Цял ден в ушите ми звучи Four Tet, имах странно преживяване с една пънкарка в някакво даскало до нас, която ме попита дали искам да и правя компания. Аз се съгасих, а тя ми преложи, както казваха зле-информираните родители на една суъченичка от гимназичта в Пловдив, да “пушим наркотици”. Отказах. Как ги намирам все такива, незнам. Те ли ме привличат или аз тях – не мога да разбера, но сигурно ми има нещо щом преди две седмици в Монтезума, едно малко тихоокеанско село, за около един час вече познавах половината местни хипарясали, наркоманизиращи се, маниакално весели младежи. Сигурно ми е написано на челото, че няма да ги критикувам и не съм тъп турист, или може би следва от факта, че от осем години насам изгеждам по един и същи начин – като прекарало 3 години в хипарска комуна рейвърче- и те ме взимат за “наш човек”. И така...мокро ми е, писна ми да прогизвам всеки ден, било то с или без чадър, дъждобран, такси, абтобус, пеша или ескортирана от цяла гвардия анти-дъжд актвисти. Пак съм си мокра, мириша на мухъл вече, защото нищо не съхне и даже съм мокра и у нас. Капе – на пода, на дивана, на стола, на главата ми. Стани, сал-проекта не потръгна. Само да не капе на лаптоп-а, че се почва разправия по мой вкус. Продължавам да си препрочитам книжките щото деня е дълъг, но някъде все пак успявам да намеря време да изслушам екзитенциалните кризи на бившия мъж, да се разходя, прибера, сваля филмче, да организирам четири интервюта (ех докато го намеря това “ю” значи) на еко-тематика (найлонови торбички !!!!!) и пак да е само 4 следобед. Книжки, майна, т’ва остана. Само дето от толкова езици ми се обърка мисълта. Вчера си говоря с бащата по skype и се замислям за думи, изникват ми 4 нови варианта на всяка дума, не осзнавам че вкарвам испанска реч и някакви немски думи, баща ми ме гледа изпод вежда, аз се оплесквам с думите, става ми едно абстрактно в главата –нетипично за мен- и започвам изречението отначало. Срам и позор, искам в къщи, писва ми от земи далечни, където вали в промишлени количества, където лятото е зима. Искам да си пия ментичка на тепе, под тепе, зад тепе и до тепе и да си бръщолевя с южнящкия ми акцент. Искам цаца в Созопол, искам пред киното в Свиленград, искам на ръбче в Пловдив. Ама на –няма такива благинки –има мокри палмови листа, а скоро ще има сух ориз и кимона и аз пак ще забравя за ментичката и тепетата. От този мой автопилот няма отървия, ей! Продължва да капе и аз си мисля, ами нали сме в третия свят, какво искаш – много ясно че капе, скоро ще идем за малко в първия за да ни изпитат на преживяното в третия и после ще се отправим към втория свят на третия – тоест Макау, Китай. Много светове много чудо. И времето ми се ниже едно такова странно, дълго, уж работя много пък все ми се струва, че нищо не върша, зяпам филми и чета Ivonne Kleus и се сепвам – сядам да уча и откривам че вскичко по конспекта съм го научила и написала и всички курсови работи само чакат да бъда принтирани, предадени и съответно оценени ....през Август. И аз какво да правя с целия този дъжд тука? Екзистензиалната криза май е моя, не на Paulo-то, ама аз не мрънкам толкова. Поне не до преди този пост. Пресъхна ми устата от писане.

Ще взема да си поръчам курви тая вечер.

A summary of a sunset

About a month ago I visited the museum of modern art in San Jose and the painting that amazed me the most was called "A summary of a sunset". How the hell do you summarize a sunset?- thought I confused. Well the artist used a very abstract approach - a quadrate blue base, one fourth of the quadrate painted in black (the bottom right-hand side), on top of that black one fourth there was a small yellow quadrate and that was it. The sunset, ladies and gentlemen, was summarized in 3 quadrates. I feel so sorry that I cannot show this picture here but I hope you got the idea. Instead, I’ve found other intriguing summaries of sunsets.

Monika Rudzinski - "Sunrise-Sunset (Dyptich)" (South Africa)


Mark Chadwick - "Sunset" (UK)


No artist name - "Ocean sunset" oil painting"


Chidi Okoye - "Sunset drummer" (USA)


No artist name - "Scandinavian sunset" (Finland)

Fool's gold

One of the bestest Brit bands ever.

Home

This documentary will not tell you anything you don't know already. However, it is a good reminder of what is going on and that bying a new pair of shoes is not the central point of all life. For those of you who chose to watch it- the last 15 minutes will give you a insight on my work here in Costa Rica. Enjoy!

Axxx

I am going to a Salsa Bar tonight. Pray for my soul and body!!!

24 Hour Party People

If you like New Order, Joy Division, Happy Mondays and that 70s -80s Manchester movement that stated a new (sub)culture, please take a look at this movie. I have grown fond of British cinema recently (This is England, Somers Town, My summer of love, Rocknrolla, Control, Once and soo many more) and of Britain in general (even though technically I have been only to London - but believe me it's enough). I'd better be because if plans run smoothly, next year this time the island will be the new home.

P.S. Please let's not forget the Soundtrack(click on the pic to see it properly):

Idols

Today a legend has died and with it the notion that idols last forever.
He was great, he was judged, he was in the spotlight from the fragile age of 5.
I would have killed myself probably at 15.
And yet he was the King.
Probably the most famous pop artist of our times.
The first afro-american to become so internationally recognized, adored and imitated.
I thought it’s sad.
It’s sad because all these great people will die in my life-time.
Their big names and glory.
Our trend-setters and idols.
The stars.
I will probably cry when Mick Jagger or Madonna die, seriously.
.
The king is dead. Long live his name.
Rest In Peace






I don't wanna be cheesy but these have always been My Favourite.

I am a man..

This movie is worth watching just for the amazing performance of Toby Kebbel. As usual Guy Ritchie does not disappoint the fans. The story of the rock star Johny Quid and the Wild Bunch London's tought guys. Loads of hustle, stealing, complicated mafia cases and humour in Ritchie's flavour. Once again a masterpiece. The soudntarck - rocking. Hallelujah

Canopying btw.

This btw is canopying - I was talking about it a few posts ago when I came back from Monteverde. Tell me, how could people not shit their pants up there in the clouds? They didn't, I did. Screaming in the middle of the rope - "Ayudaaa!!" Muahah. Too bad we had no camera (I dont know if I mentioned that, but we got robbed in Panama in April -so no pics from me until the miracles of Chinese technology reveal their beauty and cheap prices). Anyways, at least the four guides were cute enough to come help me and escort me from rope to rope around the clouds of the tropical mountains.

Urbanism vs. nature

Or



vs.



Love them both and hate them both. I got one , want the other. Find myself in the jungles of urbanisation, miss the jungles of nature. I miss Europe, but soon I will be missing the tropics.

What if I become a travel journalist?

Same

Ей такива ми ти работи пускаха снощи из баровете на Сан Хосе. А аз- замаяна- след 2 текили, 4 бири и едни скромен ром с кола- осъзнавах че част от хубавите русокоски наоколо имат адамови ябълки и широки рамене. Стана ми едно такова ...как да кажа...Европейско. Върнах се назад към любимите ми барове из градовете където се приютяваха нощтите ми неотдавна: City в Барселона, De Beoulevad в Бреда, Петното Пловдив (ама долу на подземния етаж - ей там е истината). Не- истината е, че навсякъде е еднакво. Едни и същи момчета на токчета, едни и същи момичета на групички, едни и същи ритми, едни и същи недопити бири вън на улицата, един и същи цигарен дим по дрехите сутринта. Не че писва- даже напротив. Просто ми стана смешно как години наред ходя по същтите места, със същтите дрехи и хора.

Чудя се кога и как ще настъпи промяна. Ако настъпи изобщо и един ден след 10 години не се събуждам вече с неясни спомени, воняща на цигари и тела, с музика в главата наподобяваща тази там горе на видеото.

We are trains ourselves

Back from the clouds

Kami has returned from the cloud forest with only a few insect bites, loads of adrenaline from canopying and clean lungs. Canopying btw is an interesting rainforest activity that kinda freezes your blood as you hang up there 100 meters above the ground. Imagine a forest up in the clouds with a few high points and a massive space in between. Those high points are connected with electrical rope and you are connected to this electrical rope by some weird to me gadgets and you are moving speedily from one high point to another. Scary stuff but it’s the funniest way to get a glimpse of the vastness and wildness of a cloudforest. As high as the the three tops you hang out there in the middle of the sky, space assumes new dimetions and you feel like little bug trapped in a spidernet.

If traveling is a drug I will soon need a rehab but..
The green was soothing,
the spiders bigger than the urban ones,
the birds were colorful
the nights were jazzy