Не по-по-по-помня

Намирам се в малко квартално кафене. Уютно е. Европейско. Да често се случва ние чужденците да се бягаме от местната обстановката. Да се крием из потулените кътчета- в малки европеийски кафенета в Азия. Седя си, отворила лап топа, пия второ кафе (Азиатиците не пият кафе междудругото и не обичат сирене) и изведнъж Winamp-a превключва на Стефан Вълдобрев “Как”. Стана ми тъжно. Носталгично. Искам да се прибера, дори за малко само да е, а няма, дерзай! (от съседната маса ме заглеждат странно, мсй трябва да намаля звука). До тук с shuffle-a. Завърта се зелия “Към”.
Хубаво е да пътуваш.
Да си далеч, да си свободен, да се сблъскваш с чужди култури, да им разкажеш да твоята. (Мъж)
Още по-хубаво е да се върнеш обратно. В къщи. Не мога да бъда чужденец постоянно. Не искам. Не мога постоянно да намирам нови приятели. Нови домове. Нови къщи в които да живея. Нови езици – колко станаха вече – започнах 2 нови езика през последните 3 месеца, общо 7 чужди езика в главата ми. (Не) И докога? Колко още? Да ясно- живота не е дестинация, а пътуване. В моя случай буквално. Прибирам се в къщи за по седмица/две в годината, имам време да кажа “Здравей, хайде на кафе” – един, два, три пъти- и хайде пак във филма.
(Вълк) Добре че 90% от времето ми е окупирано и нямам време да мисля, колко много ми се прибира. Няма и на кого да споделя без да чуя куп глупости от сорта “Да не си луда да се връщаш тука? Срамота” (??!?!??!). (Да). “Кво ще правиш тука в България, за по 200лв. на месец”. Само глупости. Колко много имам за правене в България – нямате си идея. Много повече имам за правене там октолкото тук. Но нямам време да мисля за всичко това сега. Ще дойде денят.
Знам само че през последните 4 години всичко се случи по default (Едно). Че няма значение колко езика говориш. Няма значение, че си най-забавната в компанията, защото няма кой да ти отвърне на шегите – никой не ги е учил тия хора - запад и изток - на хумор. (Как...пак). Както и да е. Винаги съм си повтаряла че каквото си го направиш такова – така че дали ще бъде Холандия, България или Азербайджан  не мисля, че с този хроничен позитивизъм ще ми бъде кофти в което и да е кътче на планетата- особено пък в моето собствено.
(Към).
(Шшш мноу як пич влезe в кафето и ме разсея)